набрулила е

Речник на българския език

1. набрулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набрулила е е производна форма на набруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набрулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набрулила е е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).