щял е да набрули

Речник на българския език

1. щял е да набрули — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да набрули е производна форма на набруля (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).