набрулила съм

Речник на българския език

1. набрулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набрулила съм е производна форма на набруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. набрулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набрулила съм е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).