щял съм да набруля

Речник на българския език

1. щял съм да набруля — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да набруля е производна форма на набруля (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).