набрулил

Речник на българския език

1. набрулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулил е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулил — мин. деят. св. прич. м. р.

набрулил е производна форма на набруля (мин. деят. св. прич. м. р.).