набрулил
1.
набрулил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
набрулил
е производна форма
на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
набрулил —
мин. деят. св. прич. м. р.
набрулил
е производна форма
на набруля (мин. деят. св. прич. м. р.).