набрулели

Речник на българския език

1. набрулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набрулели е производна форма на набруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набрулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набрулели е производна форма на набруля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).