набрулят

Речник на българския език

1. набрулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

набрулят е производна форма на набрулям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набрулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

набрулят е производна форма на набруля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).