набрулила си

Речник на българския език

1. набрулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

набрулила си е производна форма на набруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. набрулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

набрулила си е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).