набрулил съм

Речник на българския език

1. набрулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набрулил съм е производна форма на набруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набрулил съм е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).