набрулило е

Речник на българския език

1. набрулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набрулило е е производна форма на набруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набрулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набрулило е е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).