щял да е набрулил

Речник на българския език

1. щял да е набрулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е набрулил е производна форма на набруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).