набрулило

Речник на българския език

1. набрулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набрулило е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набрулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набрулило е производна форма на набруля (мин. деят. св. прич. ср. р.).