набрули

Речник на българския език

1. набрули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набрули е производна форма на набруля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набрули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набрули е производна форма на набруля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набрули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набрули е производна форма на набруля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. набрули — повелително наклонение, ед. ч.

набрули е производна форма на набруля (повелително наклонение, ед. ч.).