набрулел

Речник на българския език

1. набрулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулел е производна форма на набруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набрулел е производна форма на набруля (мин. деят. несв. прич. м. р.).