набрулило съм

Речник на българския език

1. набрулило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набрулило съм е производна форма на набруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. набрулило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набрулило съм е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).