самонавия

Речник на българския език

самонавия преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самонавиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-на-вия са-мо-на-ви-ем
2 лице са-мо-на-ви-еш са-мо-на-ви-е-те
3 лице са-мо-на-вие са-мо-на-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-на-вих са-мо-на-вих-ме
2 лице са-мо-на-ви са-мо-на-вих-те
3 лице са-мо-на-ви са-мо-на-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-на-ви-ех са-мо-на-ви-ех-ме
2 лице са-мо-на-ви-е-ше са-мо-на-ви-ех-те
3 лице са-мо-на-ви-е-ше са-мо-на-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самонавил съм самонавила съм самонавило съм самонавили сме
2 лице самонавил си самонавила си самонавило си самонавили сте
3 лице самонавил е самонавила е самонавило е самонавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самонавил бях самонавила бях самонавило бяхме самонавили
2 лице беше самонавил беше самонавила беше самонавило бяхте самонавили
3 лице беше самонавил беше самонавила беше самонавило бяха самонавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самонавия ще самонавием
2 лице ще самонавиеш ще самонавиете
3 лице ще самонавие ще самонавият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самонавил ще съм самонавила ще съм самонавило ще сме самонавили
2 лице ще си самонавил ще си самонавила ще си самонавило ще сте самонавили
3 лице ще е самонавил ще е самонавила ще е самонавило ще са самонавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самонавия щяхме да самонавием
2 лице щеше да самонавиеш щяхте да самонавиете
3 лице щеше да самонавие щяха да самонавият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самонавил щях да съм самонавила щях да съм самонавило щяхме да сме самонавили
2 лице щеше да си самонавил щеше да си самонавила щеше да си самонавило щяхте да сте самонавили
3 лице щеше да е самонавил щеше да е самонавила щеше да е самонавило щяха да са самонавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самонавиел съм самонавиела съм самонавиело съм самонавиели сме
2 лице самонавиел си самонавиела си самонавиело си самонавиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самонавил съм самонавила съм самонавило съм самонавили сме
2 лице самонавил си самонавила си самонавило си самонавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самонавил била съм самонавила било съм самонавило били сме самонавили
2 лице бил си самонавил била си самонавила било си самонавило били сте самонавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самонавия щяла съм да самонавия щяло съм да самонавия щели сме да самонавием
2 лице щял си да самонавиеш щяла си да самонавиеш щяло си да самонавиеш щели сте да самонавиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самонавил щяла съм да съм самонавила щяло съм да съм самонавило щели сме да сме самонавили
2 лице щял си да си самонавил щяла си да си самонавила щяло си да си самонавило щели сте да сте самонавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самонавил бих самонавила бих самонавило бихме самонавили
2 лице би самонавил би самонавила би самонавило бихте самонавили
3 лице би самонавил би самонавила би самонавило биха самонавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-на-вий са-мо-на-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-на-вит
непълен член са-мо-на-ви-тия
пълен член са-мо-на-ви-ти-ят
женски род са-мо-на-ви-та
членувано са-мо-на-ви-та-та
среден род са-мо-на-ви-то
членувано са-мо-на-ви-то-то
множествено число са-мо-на-ви-ти
членувано са-мо-на-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-на-вил
непълен член са-мо-на-ви-лия
пълен член са-мо-на-ви-ли-ят
женски род са-мо-на-ви-ла
членувано са-мо-на-ви-ла-та
среден род са-мо-на-ви-ло
членувано са-мо-на-ви-ло-то
множествено число са-мо-на-ви-ли
членувано са-мо-на-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-на-ви-ел
женски род са-мо-на-ви-е-ла
среден род са-мо-на-ви-е-ло
множествено число са-мо-на-ви-е-ли