било съм самонавило

Речник на българския език

1. било съм самонавило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самонавило е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).