самонавило си

Речник на българския език

1. самонавило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонавило си е производна форма на самонавия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонавило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонавило си е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).