самонавило

Речник на българския език

1. самонавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонавило е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонавило е производна форма на самонавия (мин. деят. св. прич. ср. р.).