самонавил е

Речник на българския език

1. самонавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонавил е е производна форма на самонавия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонавил е е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).