самонавили

Речник на българския език

1. самонавили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонавили е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонавили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самонавили е производна форма на самонавия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).