бил съм самонавил

Речник на българския език

1. бил съм самонавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самонавил е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).