самонавиел

Речник на българския език

1. самонавиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонавиел е производна форма на самонавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонавиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонавиел е производна форма на самонавия (мин. деят. несв. прич. м. р.).