самонавиел съм

Речник на българския език

1. самонавиел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонавиел съм е производна форма на самонавия (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).