беше самонавил

Речник на българския език

1. беше самонавил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самонавил е производна форма на самонавия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самонавил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самонавил е производна форма на самонавия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).