била самонавила

Речник на българския език

1. била самонавила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била самонавила е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).