самонавил съм

Речник на българския език

1. самонавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонавил съм е производна форма на самонавия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самонавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонавил съм е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).