самонавил си

Речник на българския език

1. самонавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самонавил си е производна форма на самонавия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самонавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самонавил си е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).