самонавиела

Речник на българския език

1. самонавиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонавиела е производна форма на самонавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонавиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самонавиела е производна форма на самонавия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).