самонавиело си

Речник на българския език

1. самонавиело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонавиело си е производна форма на самонавия (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).