самонавил

Речник на българския език

1. самонавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонавил е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонавил — мин. деят. св. прич. м. р.

самонавил е производна форма на самонавия (мин. деят. св. прич. м. р.).