самонавила

Речник на българския език

1. самонавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонавила е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самонавила е производна форма на самонавия (мин. деят. св. прич. ж. р.).