самонавиели

Речник на българския език

1. самонавиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самонавиели е производна форма на самонавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонавиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самонавиели е производна форма на самонавия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).