самонавиело

Речник на българския език

1. самонавиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонавиело е производна форма на самонавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонавиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самонавиело е производна форма на самонавия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).