налютя

Речник на българския език

налютя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

налютѝш, мин. св. налютѝх, мин. прич. налютѝл, св.вж. налютявам.

Грешни изписвания (4)

  • налютйа
  • налютйъ
  • нълютйа
  • нълютйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-лю-тя на-лю-тим
2 лице на-лю-тиш на-лю-ти-те
3 лице на-лю-ти на-лю-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-лю-тих на-лю-тих-ме
2 лице на-лю-ти на-лю-тих-те
3 лице на-лю-ти на-лю-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-лю-тях на-лю-тях-ме
2 лице на-лю-те-ше на-лю-тях-те
3 лице на-лю-те-ше на-лю-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютил съм налютила съм налютило съм налютили сме
2 лице налютил си налютила си налютило си налютили сте
3 лице налютил е налютила е налютило е налютили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях налютил бях налютила бях налютило бяхме налютили
2 лице беше налютил беше налютила беше налютило бяхте налютили
3 лице беше налютил беше налютила беше налютило бяха налютили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще налютя ще налютим
2 лице ще налютиш ще налютите
3 лице ще налюти ще налютят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм налютил ще съм налютила ще съм налютило ще сме налютили
2 лице ще си налютил ще си налютила ще си налютило ще сте налютили
3 лице ще е налютил ще е налютила ще е налютило ще са налютили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да налютя щяхме да налютим
2 лице щеше да налютиш щяхте да налютите
3 лице щеше да налюти щяха да налютят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм налютил щях да съм налютила щях да съм налютило щяхме да сме налютили
2 лице щеше да си налютил щеше да си налютила щеше да си налютило щяхте да сте налютили
3 лице щеше да е налютил щеше да е налютила щеше да е налютило щяха да са налютили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютял съм налютяла съм налютяло съм налютели сме
2 лице налютял си налютяла си налютяло си налютели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютил съм налютила съм налютило съм налютили сме
2 лице налютил си налютила си налютило си налютили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм налютил била съм налютила било съм налютило били сме налютили
2 лице бил си налютил била си налютила било си налютило били сте налютили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да налютя щяла съм да налютя щяло съм да налютя щели сме да налютим
2 лице щял си да налютиш щяла си да налютиш щяло си да налютиш щели сте да налютите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм налютил щяла съм да съм налютила щяло съм да съм налютило щели сме да сме налютили
2 лице щял си да си налютил щяла си да си налютила щяло си да си налютило щели сте да сте налютили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих налютил бих налютила бих налютило бихме налютили
2 лице би налютил би налютила би налютило бихте налютили
3 лице би налютил би налютила би налютило биха налютили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-лю-ти на-лю-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-лю-тил
непълен член на-лю-ти-лия
пълен член на-лю-ти-ли-ят
женски род на-лю-ти-ла
членувано на-лю-ти-ла-та
среден род на-лю-ти-ло
членувано на-лю-ти-ло-то
множествено число на-лю-ти-ли
членувано на-лю-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-лю-тял
женски род на-лю-тя-ла
среден род на-лю-тя-ло
множествено число на-лю-те-ли