налютил си

Речник на българския език

1. налютил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налютил си е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. налютил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налютил си е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).