щяла съм да съм налютила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм налютила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм налютила е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).