било съм налютило

Речник на българския език

1. било съм налютило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм налютило е производна форма на налютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).