щял да е налютил

Речник на българския език

1. щял да е налютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е налютил е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).