налютила съм

Речник на българския език

1. налютила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

налютила съм е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

налютила съм е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).