щял съм да съм налютил

Речник на българския език

1. щял съм да съм налютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм налютил е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).