налютило

Речник на българския език

1. налютило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютило е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютило — мин. деят. св. прич. ср. р.

налютило е производна форма на налютя (мин. деят. св. прич. ср. р.).