бил налютил

Речник на българския език

1. бил налютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил налютил е производна форма на налютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).