налютяла

Речник на българския език

1. налютяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютяла е производна форма на налютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налютяла е производна форма на налютя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).