щял съм да налютя

Речник на българския език

1. щял съм да налютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да налютя е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).