налюти

Речник на българския език

1. налюти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налюти е производна форма на налютя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налюти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налюти е производна форма на налютя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налюти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налюти е производна форма на налютя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. налюти — повелително наклонение, ед. ч.

налюти е производна форма на налютя (повелително наклонение, ед. ч.).