налютявам

Речник на българския език

налютя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

налютя̀ваш, несв. и налютя̀, св.
1. Какво. Правя нещо да стане лютиво, подлютявам.
2. Лютя слабо. Пиперките налютяват.
налютявам се/налютя се. — Разг. Сърдя се, ядосвам се, разгневявам се.

Грешни изписвания (11)

  • налйотявам
  • налйотявъм
  • налйутявам
  • налйутявъм
  • налютявъм
  • нълйотявам
  • нълйотявъм
  • нълйутявам
  • нълйутявъм
  • нълютявам
  • нълютявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-лю-тя-вам на-лю-тя-ва-ме
2 лице на-лю-тя-ваш на-лю-тя-ва-те
3 лице на-лю-тя-ва на-лю-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-лю-тя-вах на-лю-тя-вах-ме
2 лице на-лю-тя-ва на-лю-тя-вах-те
3 лице на-лю-тя-ва на-лю-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-лю-тя-вах на-лю-тя-вах-ме
2 лице на-лю-тя-ва-ше на-лю-тя-вах-те
3 лице на-лю-тя-ва-ше на-лю-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютявал съм налютявала съм налютявало съм налютявали сме
2 лице налютявал си налютявала си налютявало си налютявали сте
3 лице налютявал е налютявала е налютявало е налютявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях налютявал бях налютявала бях налютявало бяхме налютявали
2 лице беше налютявал беше налютявала беше налютявало бяхте налютявали
3 лице беше налютявал беше налютявала беше налютявало бяха налютявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще налютявам ще налютяваме
2 лице ще налютяваш ще налютявате
3 лице ще налютява ще налютяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм налютявал ще съм налютявала ще съм налютявало ще сме налютявали
2 лице ще си налютявал ще си налютявала ще си налютявало ще сте налютявали
3 лице ще е налютявал ще е налютявала ще е налютявало ще са налютявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да налютявам щяхме да налютяваме
2 лице щеше да налютяваш щяхте да налютявате
3 лице щеше да налютява щяха да налютяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм налютявал щях да съм налютявала щях да съм налютявало щяхме да сме налютявали
2 лице щеше да си налютявал щеше да си налютявала щеше да си налютявало щяхте да сте налютявали
3 лице щеше да е налютявал щеше да е налютявала щеше да е налютявало щяха да са налютявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютявал съм налютявала съм налютявало съм налютявали сме
2 лице налютявал си налютявала си налютявало си налютявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютявал съм налютявала съм налютявало съм налютявали сме
2 лице налютявал си налютявала си налютявало си налютявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм налютявал била съм налютявала било съм налютявало били сме налютявали
2 лице бил си налютявал била си налютявала било си налютявало били сте налютявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да налютявам щяла съм да налютявам щяло съм да налютявам щели сме да налютяваме
2 лице щял си да налютяваш щяла си да налютяваш щяло си да налютяваш щели сте да налютявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм налютявал щяла съм да съм налютявала щяло съм да съм налютявало щели сме да сме налютявали
2 лице щял си да си налютявал щяла си да си налютявала щяло си да си налютявало щели сте да сте налютявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих налютявал бих налютявала бих налютявало бихме налютявали
2 лице би налютявал би налютявала би налютявало бихте налютявали
3 лице би налютявал би налютявала би налютявало биха налютявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-лю-тя-вай на-лю-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-лю-тя-вал
непълен член на-лю-тя-ва-лия
пълен член на-лю-тя-ва-ли-ят
женски род на-лю-тя-ва-ла
членувано на-лю-тя-ва-ла-та
среден род на-лю-тя-ва-ло
членувано на-лю-тя-ва-ло-то
множествено число на-лю-тя-ва-ли
членувано на-лю-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-лю-тя-вал
женски род на-лю-тя-ва-ла
среден род на-лю-тя-ва-ло
множествено число на-лю-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-лю-тя-ващ
непълен член на-лю-тя-ва-щия
пълен член на-лю-тя-ва-щи-ят
женски род на-лю-тя-ва-ща
членувано на-лю-тя-ва-ща-та
среден род на-лю-тя-ва-що
членувано на-лю-тя-ва-що-то
множествено число на-лю-тя-ва-щи
членувано на-лю-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-лю-тя-вай-ки