налютявах

Речник на българския език

1. налютявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

налютявах е производна форма на налютявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. налютявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

налютявах е производна форма на налютявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).