налютявало си

Речник на българския език

1. налютявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налютявало си е производна форма на налютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налютявало си е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. налютявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налютявало си е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).