налютявала

Речник на българския език

1. налютявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютявала е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютявала е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. налютявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

налютявала е производна форма на налютявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. налютявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налютявала е производна форма на налютявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).